Татул и Гробът на Орфей

Едно пътуване към корените на цивилизацията ни от преди хиляди години преди христа – Смята се, че при Татул се намира гроба на легендарния Орфей – какво по-голямо предизвикателство, за да посетим мястото ?!    Тайните на древните траки

Проф. Овчаров казва цитирайки фотографа на National Geographic – Кенет Гарет че Перперикон и Татул се нареждат до египетските пирамиди и пирамидите на маите в Средна Америка.
Светилището е служило и като своеобразна обсервaтория за наблюдения на изгрева и залеза на слънцето и го наричат с право: “Българския Стоунхендж”. Според Eлинските хронисти, Tракийските жреци познавали поимено 500 звезди и синхронизирали календара си по движението на небесните тела. А и мегалитът край Татул е ориентиран изток-запад като под конец и носи върху себе си белезите на нарочно издялани улеи, през които се наблюдава слънцето в точно определени дни от годината – 4-те равноденствия.

Наскоро се появи и една друга сензационна новина: на гроба на Орфей поникнала лоза от легендарния тракийски сорт зела, който се смята за изчезнал преди хилядолетия. Интересното е, че не само на хълма не растат лози, но и на радиус от 10-ки км наоколо не се отглежда грозде! Дали това не е послание на самия Орфей към далечните му потомци?

Откривателите засадили в двора на историческия музей в Кърджали резница от оцелялата над 3000 години асма и кръстиха сорта грозде “Сълзата на Орфей”.
Те се надяват след две години да получат корени от новия сорт. Според тях така ще се възроди славата на известното в Античността вино на траките, наричано “зела”.

Орфей е роден някъде в пределите на Тракия. Според гръцката митология той е син на речния бог Еагър и музата на поезията Калиопа. Великолепен поет и певец Орфей си съперничил дори с бога на музиката и песните Аполон.
Често бива изобразяван с китара или лира, от чиито струни изтръгвал вълшебни звуци, каращи горските животни да го следват; скали и планини да се движат; дивите зверове да лягат в краката му.

От гръцките митове е известна и драматичната любов на Орфей към прекрасната дриада Евридика. Ухапана от отровна змия, красавицата умира в деня на тяхната сватба. За да я спаси, той слиза в подземния свят на бог Хадес и трогва всички с тъжните си песни. Успява да убеди господаря на душите да му върне любимата, но на връщане не спазва условието да не я поглежда до дневната светлина, заради което я загубва завинаги.
Орфей започнал да пренебрегва женската красота, заради което бил убит от жените вакханки по време на мистериите в чест на бог Дионис.

Родопите са култова планина, владенията на тракийския певец Орфей.
Според Фабър д’Оливие името Тракия призхожда от финикийското Ракхива – етерното пространство или небесната твърд. Името Тракия има символичен смисъл и означава страната на чистата наука и на произлизащата от нея свещена поезия. Легендарният Орфей блести с лъчите на творческия гений. Твърди се, че той е син на една от жриците на Аполон. Описан е с руса коса , падаща на вълни, и тъмносини очи. Красивият му глас е обаятелен, той говори с нов поетичен език и изглежда боговдъхновен. Орфей отива в Египет, където търси убежище при жреците в Мемфис. Там той научава тайните им, за двадесет години преминава всички изпитания и се завръща като посветен в тайните, за да изпълни мисията си. Нарича се Орфей или Арфа / аур на финикийски означава светлина, а рофае – лечение/, което означава онзи, който лекува със светлина. С научните си знания и със своя ентузиазъм Орфей  увлича много от траките, преобразява религията на Бакх и укротява вакханките. Неговото влияние бързо прониква във всички светилища на Тракия. Орфей пречиства и преобразява простонародния Бахк в божествения Дионис, символ на Божествения дух. Така Орфей става първосвещеникът на Тракия и откривателят на небесния Дионис.

Недалеч от Татул е  и българският вариянт на Стоунхендж – кромлехът край село Долни главанак Маджарово.